напред назад Обратно към: [Албена Хранова][СЛОВОТО]



Моят живот с Гаустин


Бих искала да спазя класическите традиции и да започна с нещо биографично. Аз лично се запознах с Гаустин в ранния септември на 1995 г. под един чадър на плажа в Созопол, където двете с Инна Пелева четяхме за първи път премиерната тогава „Българска христоматия“ и очаквахме пристигането на нейните четирима автори под споменатия чадър. Така стигнах до стихотворението „За съчиняването“ и до мотото:

 

От жената съчинен е трубадурът

Мога пак да го повторя

Тя е съчинила съчинителя

 

Мотото беше подписано „Гаустин от Арл, 12 век“ и аз веднага разбрах, че тази среща няма да остане без последствия. Първата ми мисъл беше, че Гаустин от Арл сигурно наистина съществува, но аз, за разлика от Георги Господинов, не съм го чела (какъв срам!). После се усъмних малко, но продължих да искам да съществува при целия риск някой студент или (още по-лошо) някой колега и приятел да узнае, че всъщност не познавам Гаустиновите трактати, трубадурски песни или каквото там е писал през 12 век. Накрая реших, че честността е най-доброто оръжие в науката и откровено поставих казуса пред неговия току-що пристигнал под чадъра автор. На моя прям въпрос младият тогава Георги Господинов се поизчерви и се поусмихна, и на свой ред веднага попита кога ще играем белот.

Оттогава Гаустин някак деликатно започна да се размножава. Стана прозаически, после пак лирически, беше естественик, сънародник, обитател на разни времена и места, чужденец, ученик от VІ в, получател на писма, минувач и писач, но никога не изгуби самоличност. Аз гледах да не изпускам от поглед превъплъщенията му и ги следвах вярно, но и никога не забравих първия за мен Гаустин, онзи от Арл, през 12 век. Разбирах, че моят човек се превръща в една от запазените марки на Георги Господинов (нещо като мухата или клозета), обаче гордо оставих това обстоятелство за масовата публика. За мен Гаустин беше нещо по-специално, него не исках да обяснявам през урока за художествената измислица, продължавах да изпитвам първобитното желание Гаустин да съществува и да се размножава. Напоследък взех да се питам защо проявявам към Гаустин такова особено отношение (казано с една дума - любовно) и след кратко замисляне си отговорих - ами защото Гаустин е едно от имената на занаята.

Наистина е така, в Библиотеката винаги има процепи, през които изтичат езици, несводими към своите рафтове. Има несъвпадения между контекстите и типологиите, остатъчни пространства, които подриват литературната история и нейния опит да подреди думите и имената на хората във времето; странни вещества, които разяждат инструментите на всеки канон.

Затова и Гаустин не е просто кошница, пълна с Господинови хипостази и разни темпорални и социални самоличности, не е някакъв остров на блажените, където вече сме били. Той е тъкмо процепът, през който се втурва остатъчното и несводимото, онова, дето просмуква и слепва всички времена и прекратява високомерието на телеологиите. Приносът на Георги Господинов е, че го е уловил и го е превърнал просто в човек, в един свободен, преминаващ и самотен човек на име Гаустин.

Аз даже си използвам Гаустин, употребявам си го. Когато ми се налага да произнеса словосъчетание от типа: „онова нещо, колеги, което свързва несводимите участъци в литературната история и ги именува чрез някакъв разказ“, аз прилагам радикално закона за езиковата икономия и просто произнасям наум „Гаустин“. Няма да го произнеса и на глас в никоя лекция, защото не искам да превръщам точно този човек в шега, в нарицателно или в термин.

Така че Гаустин съществува и още как - отдавна се е измъкнал от волята на своя автор. Двамата си приличат все още само по това, че са изумително талантливи хора и че напълно безуспешно се опитват да изглеждат невинни. С единия винаги ме е свързвало братството, а с другия - изкушението. Сега и двамата ни се явяват в достъпна за нас форма, а пък Божана и Яна пак са направили така, че да имат и форма, достъпна за Голямото Време.

 

P.S. Понеже започнах биографично, така и ще завърша. Ние сме в Букурещ, времето е хубаво, живеем си прекрасно, само от време на време спорим, защото на мен ми се ходи до Делтата, а пък той иска да тръгнем за към другаде. Но още не сме се карали и не сме се разделяли нито за миг, така че не ни мислете, ами пийте и за нас още по едно. Ние с Гаустин сме добре и пишем.

 

 

(това писмо е изпратено от доц. д-р Албена Хранова за премиерата на „Писма до Гаустин“ от Румъния)

 


напред горе назад Обратно към: [Албена Хранова][СЛОВОТО]

© Албена Хранова. Всички права запазени!


© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух